Като вълшебни сълзи
пак падат листата.
Сякаш стотици мечти
покриват спокойно земята.

Студеният вятър запява,
облаците слънцето скриват,
мъглата призив отправя,
към есенните дни, които вече идат.  

Врабците под стария покрив
свирукат, че иде студа.
Песните на мама напомнят
за игри в килими от листа.

Пред къщата жълто-зелени
замрели почиват в нощта
листата, а нежночервени
събуждат ни сутринта.